"Зараждане" е първата книга от едно по-голямо изследване на въздушната мощ до наши дни, ролята й за хода и изхода на военните конфликти и значението й за държавата и нацията при защита на техните интереси. Тя разглежда началния и може би най-романтичния период, когато мечтата за полет се превръща в реалност, а по-късно и в инструмент за демонстриране на превъзходство чрез участие на първите авиационни подразделения в локалните военни конфликти преди Първата световна война.
Написаното е опит за нов поглед към историята на въздухоплаването и авиацията, подкрепен с богат фактологичен и илюстративен материал.
Историците са изчислили, че за 5500 години на планетата ни са водени 15 000 воини и въоръжени конфликти. Цената им е животът на 3 5 милиарда човешки същества. За цялата си история цивилизацията ни е живяла в мир едва 292 дни - по-малко от една мирна седмица на век. Всъщност военната сила винаги е смятана за основно средство при решаването на междудържавни спорове.
Трагичният парадокс на днешния ден се състои във факта, че въпреки осъзнатите от човечеството взаимозависимост и взаимообвързаност в съвременния свят, когато всеки възникнал конфликт може да излезе от първоначалните си рамки и да се превърне в глобална заплаха, броят и ожесточеността им не намаляват, а нарастват. Изследванията на Вашингтонския институт регистрират за 1988 г. 25 войни и конфликти, т. е. повече от всички предишни години в историята. В тях загиват 3 милиона души, предимно мирни граждани. След Втората световна война броят на жертвите надхвърля 17 милиона. И ако през последния световен сблъсък 50% от тях са цивилни, във Виетнам те са 70% а в Ливан през 1982 г. - близо 90%.
Характерно за военните конфликти от края на миналия и най-вече в началото на настоящия век е използването на въздухоплавателни средства в реална бойна обстановка. Днес значението им непрекъснато нараства за да достигне решаваща роля за изхода от политически и военни кризи.
Динамиката на съвремието налага нов поглед върху редица важни елементи от същността на обкръжаващия ни свят. Така разсъжденията за бъдещото ни развитие като нация и държава ще се превърнат в стройна система от прогнози върху здравия фундамент на реалната оценка на миналия опит и наи-вече на реалистични изводи от него. Един от елементите, доказал особената си важност и значението си през вече изтичащия XX век, е военната мощ на държавата. Общото между военните теоретици и от двете страни на "желязната завеса" по време на блоковото противопоставяне е, че приемат и използват подобно понятие. За съставни части на военната мощ в някои европейски държави в началото на века са смятани сухопътната и морската, а по-кьсно и въздушната мощ.
Въздухоплаването и авиацията затвърждават значението си в Първата световна война и локалните военни конфликти след нея, което предизвиква военните теоретици в стремежа им да дефинират понятието „въздушна мощ" да формулират неговото съдържание и значението на компонентите му поотделно и като система, за състоянието на военната мощ на държавата и като средство за постигането на важни военни и политически цели. Научно-техническият прогрес и бързото развитие на икономическия потенциал на цивилизацията налагат еволюция в схващанията. Военните конфликти са реалните „полигони", на които се изпитват теоретичните и практическите постижения на отделните нации.
Процесите на реформа във въоръжените сили на повечето от страните членки на НАТО показват, че при почти двойно намаляване числеността на армиите, съставът на военновъздушните им сили остава почти непроменен, а бойните възможности на авиационните съединения нарастват за сметка на модернизацията на летателния парк, системата за управление и ранно оповестяване и по-добрата подготовка на летателния и наземния състав. Това е един от достатъчните доводи за осмисляне значението на авиацията и въздухоплаването за потенциала на нацията ни и на възможностите й да отстоява собствения суверенитет.
До момента българската военна наука не използва понятието „въздушна мощ". С навлизането на развитите държави в информационната ера бързо нараства необходимостта от увеличаване мобилността на въоръжените сили и рязко намалява времето за реакция. Така и държавите с по-малък икономически потенциал, държащи на своя суверенитет и териториална цялост, се налага да изградят стройна военна доктрина, базирана на съвременните реалности, с поглед към бъдещето, т. е. с адекватно променящи се параметри и визии.
Целите на тази книга са изясняване на генезиса на въздушната мощ, нейната същност и разкриване изменението на значението й през отделните етапи на развитие. База за постигането им са официалната историография, мемоарни и научни трудове по темата.
Обектът на изследването е въздушната мощ, историческото развитие на понятието, влиянието му за доктриналното мислене при използване на военновъздушните сили, на въздушния потенциал на държавата като цяло и във военните операции в периода до 1914 г. Имайки предвид известното правило в науката, че едно явление не може да бъде разбирано и разкрито във всичките му аспекти, изложеното в книгата допринася за по-пълното изясняване на въведените понятия и разгледаните процеси, което да спомогне за бъдещото структуриране на тенденциите в развитието на въздушния потенциал на нацията и на държавата, по пътя на интеграцията й в колективните структури за сигурност. В крайна сметка унификацията на понятийния апарат, неговото изясняване и допълване е и първата крачка към същината на интеграцията.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
