Всичко в света на Радичков има своята противоположност; всичко е двойствено. Самата двойственост е противоречива. Толкова противоречива, че сякаш реалност и измислица си разменят местата, съревновават се коя е по-привлекателна, а всъщност са едно и също. Фантастичното е непозната реалност. Или забравен спомен. Невероятността му е само в това, че се е появило точно сега и никой не знае причините за съществуването му. То не е извънземно, нито ирационално, а само образ на незнанието. Затова и сюжетите на Радичков са като фантастика, но са от живота, от дълбините му, а не от повърхността. Там още се съхранява на хладно и тъмно митичната представа за живота. Светлината и обществената нажеженост на атмосферата деформират митичната представа, изкривяват погледа върху нея и я правят невъзможна и невероятна. В същото време новото се вкарва в хранилището на дълбините и там се преобразува в мит.Може да се каже, че старите и новите митове се срещат тук, за да подчертаят уникалността на епохата и за да ускорят дълбоките обществени преобразувания. Човекът се мъчи да се освободи от митовете си, но още повече се оплита в тяхната мрежа. Избавление от мрежата няма. Или ако има, то това вече е друга епоха, с други хора и друга литература...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
