След като повдигна завесата, за която "музите въздишат" с "Продължение", Кирил Аспарухов устоя на "Побеляване” - то и отново, "преливайки в стих", разкри рецептата за своя стоицизъм:
Скандално пробивах.
Главата - южняшка.
Пред нищо не спирах.
Преливах хлапашки.
"Помъдрял, а луд като вчера", живее с вяра в чудесата и търси нови небеса". Това е днешният Кирил Аспарухов - разпънат на кръст между усмивката и тъгата, между шоуто и театъра, между прозата в живота и поезията в душата. В самото начало "Белязан от слънце", сега пита: "И Слънцето ли остаря, че не топли?!"
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
