Евангелие от Иаков е не само най-старото (II в.), но и най-известното сред апокрифните благовестия за Иисусовото детство. Негов автор е „бавачката" на Младенеца, най-малкият от петимата сина на Йосиф, с които Той отраства.
Евангелие от Иаков не просто ни прави съпричастни към онова, което се е случило някога, а пренася до нас словото на малкия Иисус в цялата му чистота и с право може да се нарече най-съкровеният и любвеобилният сред всички евангелски разкази.
Обръщайки се към Иаков, Младенецът говори на всички човеци:
„...Братко Иакове, ти истински Ме обичаш! Но аз също Те обичам така, че вечността не ще ти стигне да проумееш напълно колко всъщност те обичам! Виж, Макове, небесата са широки и безкрайно големи; безброй сияйни светове обхващат те, също както Земята - една росна капка. А световете носят безброй блажени създания като теб; но сред тях няма по-щастлив от теб, Мой любими братко! Ти все още не ме разбираш, но с времето ще ме разбереш по-добре..."
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
