Той искаше този свят да бъде по-добър, отколкото е, а ние, окаяните му спътници, да сме далеч
по-големи, отколкото сме, непостижимо големи.
Той така и не съумя да се раздели с мечтите и
илюзиите си до последния си ден, бе задавен от
непоколебимата си вяра всякога, бе неистов,
непримирим, макар да бе спокоен, уравновесен,
мъдър човек. Беше и артист, най-неочакваният
артист, когото съм познавал, човек, отдаден на
изкуство, който пише и рисува, опитва се да свири на какал, пее от сърце, майстори нещо, жадува, всякога и навсякъде жадува красотата...
ЛЮБОМИР КОТЕВ
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
