Прабългарският военен стан в Мизийската равнина. Грохот на конница. Двама стражници. Веят се побити знамена с конска опашка. В дълбочина - Хем. Влиза хан Аспарух със сина си Тервел и свита боили. Ханът прекланя коляно и загребва шепа пръст.
ТЕРВЕЛ Това ли е земята?
АСПАРУХ Сякаш бог, всесилният владетел на небето, я даде на народа ми в оброк след дългите страдания и ето аз вземам шепа пръст на свойта длан по волята на Тангра.
(Изправя се, изсипвайки бавно пръстта. Влиза Севар)
СЕВАР Моят хан да наклони ухо за моите вести.
(Аспарух се обръща към него) Войските на ромейския доместик кир Йоаникий прекосиха Хем.
АСПАРУХ Тук в равнината бой ще им дадем.
СЕВАР Но те са многобройни като пясък и слънцето е в броните им.
АСПАРУХ Аз открих земята като собствен глас и тя ще устои на всеки тласък чрез мойта кръв. Хазарският хаган ще счупи в нея своя ятаган и копието си като тръстика ромейският властел ще преломи!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
