Имало едно време един извънредно богат човек. Всичко си имал той: овце, кози, крави, волове – на стада, а коне – цяло хергеле. Само чедо си нямал. И мъжът, и жена му били много праведни хора: наглеждали болни, помагали на бедни, задомявали моми сирачета, прибирали пътници у дома си – изхранвали ги, постилали им да преспят, нагощавали ги, давали им хляб за по пътя. Ден не минавал да си нямат гостенин вкъщи; ту някой сиромах, ту вдовица, ту сираче, ту закъснял друмник. Не им бил сладък ни обедът, ни вечерята без гост.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
