Книгата включва кратки разкази – опит на известния български политолог в сферата на художествената проза. С много свеж поглед върху познатите неща от обкръжението на обикновения човек, със светло чувство за хумор, тези кратки разкази показват още веднъж погледа на хуманиста върху живота на съвременния българин.
Това са непринудени зарисовки от деня, словесни фотографии на изчезващата, но всъщност наново случващата се действителност. Това е част от микроскопичната България, намалена във всекидневен мащаб. Тук нещата са натурални, достъпни, видими. Като комат хляб. Или чаша червено. Като затваряне на буркани със зимнина, седейки си, докато и без друго чакаме влака за Европа.
Затова Дайнов е изкушен не от художественото, а от документалното. От естествения ход на живота. Този ход е малко по-бавен, но по-сигурен и подреден. По-близък до вечните посоки на българина към доброто и злото, към хубавото и грозното.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
