Халил Джубран и Мей Зияде са се познавали единствено от писмата и от творчеството си. Въпреки това кореспонденцията им продължава цял живот, както и тяхната любов.
Тази сбирка от писма разкрива прелестта на перото на Джубран по дълбоко личен и емоционално наситен начин.
Илюстрирана с оригинални скици на Джубран, както и с факсимилета от кореспонденцията, тази изящна книга е за онези, които искат са опознаят по-отблизо автора на някои от най-популярните творби на XX век и на първо място "Пророкът".
Мнения за тази книга
Кирил Палешутски -София
Това за мен е Ницше на 20 век. Интересно е, че Джубран изпитва неприкрита омраза към Ницше, защото му е откраднал плодовете от дървото, към което той се бил насочил. Нима дървото не е общо достояние? Нима няма една парадоксална - може би само така изглежда- зависимост, че ние винаги мразим най-много тези, които приличат на нас?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
