Живееха си на поляна
един Мецан, една Мецана.
Те си отглеждаха дружинка
мечета като на картинка
засмени, хубави, добрички.
Под песните на всички птички
и сред цветя и храсталаци
играеха си тез юнаци,
като се хвърляха безстрашно
в боричкането ръкопашно.
Мецана неведнъж им рече
да не отиват надалече,
защото може със самичко
меченце да се случи всичко.
Ала меченцето Бабанчо
не беше още патиланчо
и през шубраците изприпка
веднъж до извора за рибка.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
