Наред с веселите и пикантни, а на моменти и откровено неприлични истории от световната литература, и на родна почва не липсват подобни умотворения. В новоизлезлия “мръсен” сборник читателят може да се срещне с най-комичните, еротични и нецензурирани истории от българския фолклор. Често затулвано срамежливо с многоточия и съкращения, автентичното народно творчество, примесено с градски фолклор, тук е представено в чистия му натурален вид. Целта е да забавлява хората и да ги запознае с този не много познат дял от древната ни култура.
Голяма част от материалите са издирени и събрани от нашия голям фолклорист Николай Икономов и се съхраняват в неговия богат и ценен архив в Централния държавен архив. Материалите са записани от Петко Рачев Славейков, Найден Геров, Михаил Арнаудов, Марко Цепенков и др.
Както е известно, в българското общуване „плеснатия в устата“ събеседник винаги е бил душата на компанията, докато парадирането с псевдоизтънчен старателно изчистен от „мръсни“ думи разговор често е скучен и фалшив. Книгата „Мръсен“ сборник. Нецензурното в българското народно творчество“ има за цел да бъде още един източник за веселие в иначе твърде сериозното ни и напрегнато ежедневие.
Ето какво пише съставителят Цочо Билярски:
Сигурен съм, че мнозина от читателите познават веселите истории от Апулеевото “Златно магаре”, Гай-Петрониевия “Сатирикон”, Джовани-Бокачовия “Декамерон”, Джефри-Чосъровите “Кентърберийски разкази” и Франсоа-Раблевите “Гаргантюа и Пантагрюел” и вероятно са се питали имаме ли и ние българите такива разказвачи. Имаме и то какви! Нищо, че нашите зографи още през Средновековието и Възраждането в стенописите са поставили блудниците, развратниците, пияниците и лихварите баш в средата на пъклото, почти като при Данте Алигиери.
…Eдин земляк на Хитър Петър, Марко Цепенков започна да събира и записва еротичните приказки на българите от “долната земя” – Македония, които като че ли по нищо не се различават от Джовани-Бокачовите и Джефри-Чосъровите развратници и мераклии. Към това занимание пак по това време се бяха насочили Петко Рачов Славейков, Кузман Шапкарев, Васил Чолаков, Христо и Петър Гъбенски, Димитър Маринов и мн. др., които намериха трибуна във фолклорния дял на Иван-Шишмановите “Сборници за народни умотворения, наука и книжнина”. А троянчанинът Найден Шейтанов, съгражданинът на оптимистичния теоретик на нашия народ Иван Хаджийски пък направи смел и успешен опит да обясни наличието на българска сексокрация и нейния светоглед. И освен “сексокрация” се опита да въведе и новите думи “сексократизъм” и “любовластие”, като изложи “сексократичната метафизика”, т.е. “любословната тайноведа”, пълнейки страниците на Димитър-Михалчевия “Философски преглед” през 30-те години на миналия век.
…Поставили сме си за цел да поднесем на нашия читател автентичен народен, примесен с градски фолклор, който при предишни публикации в научни издания тук и там срамежливо се отбелязваше с многоточия или цензурата го съкращаваше. Смятам, че неизказаното не е толкова срамно, че да не бъде прочетено от нашия читател, който от сърце би могъл да се посмее на цветистия и богат български език.
Голяма част от материалите са издирени и събрани от нашия фолклорист Николай Ил. Икономов и се съхраняват в неговия богат и ценен архив в Централния държавен архив. Те са издирени от един изключително широк кръг извори, публикации и разказвани от уста случки, някои от които вече са станали крилати нецензурни изрази, пословици, поговорки, клетви и пожелания, които можем да обобщим със станалото вече популярно наименование “скрит фолклор”. Материалите са издирени и записани от Петко Рачев Славейков, Найден Геров, Кузман Шапкарев, Ефрем Каранов, Марко Цепенков, Михаил Арнаудов, Найден Шейтанов и др., като голяма част от тях са публикувани в издавания от големия наш учен акад. Иван Шишманов “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, сп. “Български народ”, издавано от Христо Вакарелски и др.
Включваме тук и еротичните приказки от бележития наш фолклорист и записвач на народни умотворения прилепчанина Марко Цепенков, земляк на митичния вече Хитър Петър, които днес красят академичното 6-томно издание на неговото фолклорно наследство, дело на Д. Добрева и М. Райчева. Еротичните приказки на високоцененият от П. Р. Славейков дядо Марко Цепенков ще прочетете в техния автентичен вид, така както са му ги разказвали неговите съвременници преди повече от век.
Скица от Георги Чапкънов – Чап на паметника на Радой Ралин в кв. “Изток” – илюстрация на гърба на корицата.
По-долу ще се сблъскате и с една неизвестна поема – “Я съм много грешен”, приписвана на Елин Пелин, както с апокрифната поема “Кънчо Путкодеров” на поета с ватенката. Сигурен съм че ще се посмеете от сърце и с нецензурния градски фолклор, който е от нашето близко минало.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
