Книгата извежда философските внушения на Радичков. Основата са текстовете: новелата „Козел“, пиесата „Опит за летене, романът „Ноев ковчег“, разказът „Ние, духовата музика“, есето „Акустичното гърне“ и други. Продължава се руслото, очертано в предишната книга на същия автор „Радичков другарува с думите“. Тези две книги са единственият досега наличен опит за философско осмисляне на творчеството на Радичков. Характерна е липсата на отстраненост. Коментарът стилистично и художествено-емоционално се вплита в Радичковския текст в синкретична тъкан.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
