В годините на постсоциализма носим голяма част от стереотипите на близкото и по-далечното минало, ключови фигури от вчера стават повод за емоционални изразявания и конфронтационни оценки днес, стремим се към забравата на социализма (като притеснителна част от нашия живот), но потискаме или упрекваме споменаването и спомена за креативността и радостта. Стесняваме се да признаем известния комфорт на несвободата и така рискуваме да останем незрели за свободата. А успокоеният поглед назад във времето е възможност да се себеоценим по достойнство и да оползотворим енергията и потенциала си в личностна и национална перспектива.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
