Познавам прозата на Юрий Юнишев от почти две десетилетия. Помня митарствата по издаването на първата му книга с новели „Оброк", излязла в изумителния за днешно време тираж от седем хиляди броя. Мъките на автора бяха възнаградени с интереса на читателите и с най-голямото отличие за първа книга „Златен пегас".
Признанието на читателите поощри раждането на две нови книги с новели и разкази на Юрий Юнишев - „Леопардът", 1992 а. и „Нокаут", 1996 г. С тях писателят, един от първите, стъпва по живите въглени на днешния ден с неговите страсти - пари, любов, омраза, надежда, зов за пречистване. Оцветени от парливия език на улицата, от смеха и тъгата, драмата и стихията на живота, те осветляват и нещо симптоматично от съвремието ни, към което утре може би ще гледаме с почуда.
С романа „Прокоба" Юрий Юнишев се връща към любима тема от „Оброк" - освобождението на Македония. Книгата вероятно ще шокира много читатели и историографи с новото осветление на събитията и с новата концепция за българските национално-освободителни борби в Македония. Като вещ познавач на тази епоха, писателят не подминава нейните автентични факти, но изгражда от тях свои художествено-исторически построения. Той не следва идеализираната представа за македонските борци като ангели на високия идеал, а под миазмите на жестокото робско битие открива образите, хората, носителите на националния дух.
Може би за пръв път в нашата литература Юрий Юнишев изобразява прехода от закъснелия хайдушки период с неговите кърви, жестокости, романтизъм към осъзнатата борба на македонските българи за национално освобождение през последната третина на миналия век. Пътят на Байрактаря, Чакъра, Даскала тръгва от разбойничеството, донжуанството, романтичните приключения по Европата, докато стигнат до ясното убеждение, че свободата е висша справедливост за всеки народ.
В романа „Прокоба" писателят е постигнал най-трудното и най-важното в майсторството - да внушава идеи и да извайва образи.
Мнения за тази книга
boratinno -Sofia
Книгата не е нищо особено, да, но си има и добрите страни. Големи, авторски книги, България не е раждала отдавна. Така е с цялото ни изкуство. Липсва му АВТОРСКО начало. В общи линии всички следват някакви квази-тенденции, поради което и произвеждат квази-продукция. Конкретно Прокоба - става. За плаж, за в рейса, за убиване на времето. Не става, обаче, за осмислянето му.
ноткер пелтека -Варна
И аз помня книгата "Оброк" на Юрий Юнишев. Една книга, която обслужваше т. нар. възродителен процес. Колкото се отнася до "Прокоба" - нищо особено, имитации на някакъв автентичен език от човек, далече от автентичността.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
