"Струваше му се, че пещта застрашава начина му на дишане. Горещината е страшна - сякаш си се озовал в чужда атмосфера - и се чудиш дали ще оцелееш в нея. Скоро ти се налага да смъкнеш част от дрехите, които социалните условности са те накарали да облечеш. На такова място се съблича всичко до кожа."
Насаме със себе си, в Единбург през деветдесетте години, Том Дохърти призовава миналото както некромантът призовава мъртъвци от отвъдното. Зрелият мъж изживява отново лятото на 1955 година лятото на пещта. През онова лято Том Дохърти е на седемнадесет години, току-що е завършил училище и работи в тухларната на Грейтнок. Животът е пред него. Дали Том ще бъде първият от своя род, завършил университет? Може би кариерата на професионален футболист е за предпочитане? Или в крайна сметка ще остане в тухларната? И няма ли най-сетне да загуби досадната си девственост?
Калейдоскопът се върти, пъстрите късчета за миг очертават картина и отново се смесват, докато Том си припомня своето интелектуално и сексуално съзряване; пътищата, по които го повежда настъпващата зрелост живота на съпруг и баща, на учител и писател, в родната му Шотландия и в чужбина, откъснат от корените си. Едва сега му става ясно, че само след като прекара късчетата спомени през пречистващия огън на пещта. Когато съумее да осъзнае произхода си, ще може и да осмисли житейския си опит и изживяното време.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
