Градът издиша кълба дим, черното море облизва бреговете му. Тълпи от механични хора се блъскат по лабиринт от прашни улици и булеварди, а тежки заводски грамади им напомнят колко малки са всъщност. Общество, износено от модерния прагматизъм, където чувствата са дефект, а телата - кухи органични машини.
Скрити в своя измислена градина от изкуствени цветя и треви, двама опитват да си спомнят какво е да бъдеш човек. Скрепени един за друг танцуват по спирала от любовни вибрации и скърцащи дисторции, чиято най-ниска точка е напът да ги промени завинаги. Сърдечна малфункция, която ще доведе до мрачен край или ново начало.
Концептуална поезия за любовта като механичен процес, където красивите маски на "оптичните илюзии", диханията на "органичната механика" и мрачните дълбини на "малфункцията" отварят металните тела и ни канят да погледнем в "машинариума" на любовта.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
