Разказ за малко познатия свят на едни момчета, които се стремят към реалността извън оградата на техния „коридор“ - пансиона, в който се играе вечната игра на надхитряването: между тези, които държат властта, и тези, които трябва да изпълняват нарежданията им.
Един житейски шах, в който всъщност няма победители - има само победени.
Историята на едни момчета и момичета, чиято слепотата дори не е интериор, а само загатване, че всички хора са еднакви в своите стремежи, наглед с острия език - но такъв е езикът в една казарма. С малко грубост, нежност, любов и омраза. Всичко необходимо за живот, изпълнен с очакване.
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете въже, което ще им помогне да изкачат най-големите върхове в онзи, другия, непознатия свят. В големите пространства има и големи битки. А техните големи мечти, родени в малкия им свят, не биха стрували нищо без усещането, че тези, с които си делил вярата, нощите и дните са около теб. Че точно с тях и благодарение на тях си се научил да обичаш, да спасяваш и да се спасяваш. И че няма нищо по-истинско от онова приятелство, създадено зад оградата, в коридора, който е протегнал безкрайността си в душите на всички, с които си крачил тогава. Коридорът ти е дал толкова сила, че когато останеш сам, запратен сред купчините от фалш и недоверие, да прошепнеш с най-тихия глас на света, ама така, че всички да чуят:
Човешко е да си сам, нелепо е да си самотен.
Няколко момчета винаги искат да надхитрят случая и да останат сухи. Те са вкарани в система, по своему безпощадна и организирана по начин, който да те пречупи. Но умело намират как да се промъкнат ловко и хладнокръвно между измислените и никому ненужни забрани. Осъзнали, че заедно са непревземаема крепост, момчетата играят играта, в която правилата се определят от по-силните и, следователно, по-безкрупулните и сигурни в непогрешимостта си. В този двубой се коват характери, извайват се приятелства и се пръкват предателства. Но усещането за близостта на останалите, за съпричастността им към една голяма взаимност е силата, която им помага да се справят с всяка трудност или безумна приумица на другите. Когато коридорът свършва, реалността ги блъсва в лицата без да се интересува от чувства и привързаности. Всички номера, предназначени да ги преведат през иглените уши на клопките в коридора, извън оградата не работят. Те вече приличат на останалите и занапред ще бъдат длъжни да приемат и екстрите и недъзите на големия свят, за който са копняли там, в коридора, зад оградата.
И единственото им спасение ще бъде коридорът вътре в тях: кой доколкото го е запазил и кой доколкото му вярва.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
