"Камъкът е по-щастлив от дървото, дървото е по-щастливо от звяра, а човекът е по-нещастен от всички и по-добре да не се ражда. Но Мебет се беше родил..."
В тази книга няма детайли, които да са случайни, няма дума, която да не е на място. И малко по малко забравяме за екзотичния декор на тайгата, за лъковете, шейните и лова на лосове и пред нас се разкрива жребият на съвременния човек, изгубил връзка със света и повярвал в своето всемогъщество.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|