Мама намери художника – преди да се омъжи и да започне работа като шивачка на ризи, тя е била модел; той й поръчал ризи и тя, спомняйки си за своя някогашен занаят, бе предложила да му позирам. Първия път, когато тръгнах към дома му, мама пожела да ме придружи въпреки възраженията ми, че спокойно мога да отида и сама. Срамувах се не толкова, че за първи път в живота си ще трябва да се съблека пред мъж, колкото от нещата, които предполагах, че тя ще наприказва, за да го убеди да ме вземе на работа. И наистина, след като ми помогна да си изхлузя дрехите през главата и ме накара да застана гола в средата на ателието, мама разпалено заговори: „Я погледнете какви гърди, какви бедра, какви крака!... Къде ще намерите такива гърди, такива бедра и крака като нейните?“ Докато говореше, тя ме опипваше, както правят с животните на пазара, за да привлекат вниманието на купувачите. Художникът се смееше, аз се червях, а и ми беше доста студено, защото бе зима. Блясъкът и цинизма на Рим по времето на Мусолини са декор на може би най-добрата и най-известна книга на Алберто Моравия – Римлянката. Това е историята на Адриана, обикновено момиче без друго богатство освен красотата си, което позира голо за художник, приема подаръци от мъже и не може да определи момента, в който да замени дома и семейството си с живота на проститутка.
Римлянката – един от малкото романи на ХХ век, които могат да бъдат сравнявани с тези на Достоевски разказва историите на студента Джакомо, провален революционер, който отказва да признае любовта си към Адриана; на зловещия образ на Астарита, агент на тайната полиция, обсебен от идеята за Адриана; и разбира се на грубия брутален престъпник Сонзоньо, който се отнася с Адриана като с негово лично притежание. В рамките на тази история на страст и предателство Моравия спокойно раздира воалите на гордостта и арогантността, които крият прояденото сърце на италианския фашизъм
Романът Римлянката е история на една проститутка, разказана от нея самата – просто, понякога даже с трогателна наивност и в същото време плашещо делово. История за това как бедната, простодушна и необикновено красива девойка Адриана не само се превръща в проститутка, но и започва да се отнася към проституцията като към най-обикновена професия, способна да й осигури „прилично съществуване”. Романът е възел от противоречия, оттук и нееднозначното отношение към героинята – съчувствието и разбирането се борят с неприязънта и неприемането.
Стара като света история - бедно семейство, лишено от закрилата на бащата, липса на перспективи при опита да се оцелее по честен начин. На Адриана й се иска, както и на всички млади момичета, да има свой дом, мъж, деца и тихо семейно щастие. Толкова по-болезнено тя усеща реалността без надежди за бъдеще. И тогава се решава – колебанията са й чужди. Тя вярва, че не опетнява себе си, ако го прави без любов. Вярва, че всичко ще свърши, когато тя и майка й бъдат обезпечени...
Адриана стъпва по хлъзгав път, но вярва в мечтата си за дом. Стаята, която някога мебелира за своето бъдещо семейство, става място, където води мъже – странен парадокс, но героинята ни убеждава, че живее така, „както иска”, упорства, че всичко върви, „както трябва”.
Нейният разказ, лишен от изкусност, не позволява равнодушно отношение – прощаваш й инфантилността, лекомислието, излишното простодушие. Тя живее с това, което чувства в дадения момент, и затова за нея няма неверни пътища, живее без особено да се замисля, но затова пък – и без да се препъва.
Алберто Моравия, с истинско име Алберто Пинкерле, е италиански писател от световна величина, наричан „баща на италианския неореализъм“.
Първият му роман „Безразличните“ е издаден, когато Моравия е на 22 години. По това време в Италия вече управлява Бенито Мусолини. Официалната критика и власт го приемат враждебно. Забраняват публикациите му, дори подписаните с псевдоним. Принуден да се укрива в обор в планината. Спасяват го настъплението на американската армия през 1944 г. и краят на Втората световна война.
Веднага след войната Моравия издава няколко романа, най-известният от които е „Римлянката”. Творбата се отличава с разказваческо майсторство и жив диалог.
През 1952 г. творчеството му отново е забранено, този път от Ватикана. Пише няколко сценария, а по романите му са заснети прочути филми, като Чочарка, Конформистът, Римлянката.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
