Черната мечешка кожа, омекнала от непрекъснато носене,
покриваше ръцете и раменете на Сив Облак и
предпазваше тялото му от студа, който режеше като с нож
страните и челото му. Горната част от черепа на мечката покриваше
главата му и тегнеше над нея така, както и ужасният страх от
предстоящото изпитание над духа му.
Мокасините му шумоляха из полегналата пожълтяла трева,
покрила пътеката. Той бе изминал дълъг път и пръстите му бяха
премръзнали, независимо от поставените в мокасините листа.
Пътеката внезапно свърши и пред очите му се изпречи само
небето. Той стоеше на ръба на една скала, от която на изток се
виждаше замръзнала Великата Река. Стисна дръжката от
еленов рог на ловджийския нож.
Измъкна го от кожената кания на кръста си, така се
чувстваше по-сигурен. Стоманеното острие проблесна на бледата
светлина, тъмно като небето над него.
„Ножът, който баща ми остави за мен – помисли си той. –
Къде си тази нощ, татко мой?“ Американският писател и журналист Робърт Шей (1933–1994) става известен главно като съавтор на Робърт А. Уилсън в създаването на култовата фантастична трилогия „Илюминатус!“. Тя жъне успехи и като поредица от пиеси, поставяни на сцената на Британския национален театър и на други места по света, печели престижни награди и служи като основа на популярни игри. Голямата страст на Шей обаче са историческите романи, чиито вълнуващи сюжети отвеждат читателя в Япония от епохата на самураите („Шике“, 1981), в средновековна Франция на катарите и трубадурите („Всичко е светлина“, 1986) и във времената на Кръстоносните походи (двата тома на „Сарацинът“, 1989).
„Шаман“ (1991) е последната публикувана книга на преждевременно отишлия си писател. Изградена е по същите правила, по които са създадени и другите исторически романи на Шей – наситен с действия и драматични обрати сюжет, вълнуващо проследени отвътре съдби на мъже и жени от епохата, които ни стават близки, и максимална историческа достоверност. Еднакво убедително са представени известни личности от американската история, мистични практики на индианските шамани и житейските пътеки на обикновени хора от двете враждуващи раси в страшните години преди и по време на Войната на Черния Ястреб. Особено ярко постижение на автора е образът на Огюст / Бяла Мечка. Син на французин и индианка, той живее между два свята в прекия и в преносния смисъл: света на племената сак и фокс и този на белите завоеватели, материалния свят и света на духовете... защото призванието му е да стане шаман.
Любомир Кюмюрджиев
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
