Това е един малък роман за едно голямо безвремие. Кафкианска история в български вариант и краевековен източноевропейски контекст. Тук не се домогват към призрачен замък, а вегетират в едно неописуемо учреждение, парализирано от безсмислие и произвеждащо неудържима и всеобща неудовлетвореност, лекувана с кратки флиртове, носталгични спомени за недоизживени детства и бурни закани за смислен живот.
Романът работи с микроскопична оптика върху микроскопно уголемен бит. Всеки персонаж разказва монологично късове от живота си, за да остане впечатлението, че е разказал целия си живот и дори повече от него в общата неосъщественост на героите. Езикът се изгражда от идиоми и клишета напълно съответстващи на абсурдността на сюжетите.
„Плацента” е интересно постижение на търсещ автор и определено се различава от множеството днешни текстове, които щрихират панорамата на българското литературно пространство в последните години.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
