В търсене на самота и спокойствие героите на романа тръгват от Париж към малко родопско село. Вместо бленуваното уединение, се оказват въвлечени в странни и мистични приключения. Преплитат се минало и настояще, миризмата на прясно опечен хляб и кръв, непознати светове и емоции. И всеки извървява своя си път, за да стигне до изцелителната и освобождаваща прошка – към другите, към себе си.
"Женската душа. Дали е наистина така загадъчна, както по традиция я представят поетите? Това не мога да знам. Едно знам - аз съм мъж и обичам светлината и яснотата. Когато завърших романа на Мона Чобан, аз се усетих изпълнен с една цяла шепа от тая моя любима светлина. Доста голяма шепа. Светлина, чрез която видях жената, или въобще – жените – доста по-добре, отколкото преди четенето. И защото наистина мъжете, или поне аз – обичам чрез очите си – заобичах жените повече. Благодарение на светлината, получена от книгата."
Калин Терзийски
"Тази книга е роман, защото почти всичко в нея е въображаемо, но и не съвсем всичко е измислено. Познавам хора, които са чували тази история и други, които я считат за напълно невъзможна. Самата аз съм преживявала част от написаното, а други са преживявали останалото. Тази книга е написана спонтанно, след много идващи въпроси, оставащи си все без отговори. Дали тази книга ги намира? Какви отговори дава? Надявам се за всеки читател те да са различни, но истински и нужните му.
Въображаемото и енергията заложени в нея ще невъзможно, спомнете си, че най-често в живота ни най-интересното, най-ненадейното и най-случващото се е именно онова, което сме считали за невъзможно."
Мона Чобан
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
