Тези разкази са писани преди повече от четиридесет години. Първоначално бяха замислени като спомени от ранно детинство, но скоро се превърнаха в разкази. Това са психологически състояния, дадени в картини. Това са нашите първи наблюдения, впечатления, преживявания, разсъждения (при липса на опит), умозаключения и въпроси. За първи път се пробуждат различни чувства: за хубавото, обичта, ревността, състраданието, любознателността, жаждата да се опознае светът и въпросите, на които възрастните не умеят да отговорят. Оттук - детската самотност всред възрастните.
Езикът е опростен. Избягват се абстрактни понятия, словоредът следи линията на детската мисъл, поради което на места изглежда неправилен граматически.
Тия разкази са преведени на чешки език от големия поет Витезслав Незвал и напечатани през 1938 година в Прага.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
