Ако имах дом... Ооблян в Светлина!
Бих дал приют и топлинка на всеки -
сираче, просяк, куче, стъпкана жена.
Покой при мен намерил би навеки...
Жените в нежност щях да потопя,
с кутретата да вдигна олелия,
да се търкалям със деца в снега,
по чашка със мъжете да изпия...
Но нямам дом... За който тъй копнях..
Сивея бавно в схлупена панелка...
Жена. Дете. Със кучето умрях!
Мечти отстрелвам с празна самоделка.
От жар прелях! И болки във гръдта...
Тъй нежна е душата на Поета!
Животът, там, надвива над Смъртта!
Във светъл дом! Голям като планета...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
