БИТИЕ
Почиват шепите на великани
към слънцето прострени за молитба
Клокочат като неизригнали вулкани
и въздуха гребат преди да литнат
Гребат могъщо времето загребват
Тиктака вездесъщия часовник
Историята срича жестокия си требник
И си играе със войничета оловни
И ний - прашинки или пък човеци -
съзерцаваме замахващата брадва
И си повтаряме въпроса вечен —
А може би така и трябва Поетичният талант на Иван Гранитски е ведър и звезден, той отприщва водопад от изящна словестност, който ни засипва с нежност и ярост, философска вглъбеност и езотерично тайнство. Книгата е с илюстрации на Борислав Стоев.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
