Да тръгваме ли? Стоп!
Тук се хвърлиха съмнения за българската
култура! Добре познавах културните ценности и
историята на всяка една от страните, от които
идваха моите колеги. Изпитвах респект и
уважение към онова, с което се гордееха. Но
какво знаеха те за моята България?
Под изумените погледи на всички остро
смъкнах раницата от гърба. Бях жегната дълбоко
й безкомпромисно. Вместо диспут - монолог.
Изрових от дълбините на историята нашето
славно минало. Изтупах наслоения прах от
кориците - през вековете. Дълго се задържах в
Златния век на България. Пуснах ярка светлина,
за да мине горда българската азбука...
В очите на колегите ми ослепително заблестя
Тракийското златно съкровище...
Не сме имали древна история и култура ли?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
