Съвременният човек е превърнал
храненето в обект на специално внимание.
И това е така не само защото се търсят
все по-здравословни и природосъобразни
храни и начини на приготвянето им, но и
защото храненето е поле и средство за
експериментиране с рецепторите и за
разнообразяване на усещанията.
Храненето и дейностите, свързани с него, стават
във все по-голяма степен изкуство.
Особено място в този процес има употребата
на различни видове алкохол. Храненето
и употребата на алкохол са задължителна
фонова дейност, без която са немислими
много други видове контакти и дейности.
Произнасянето на тостове на
трапезата от своя страна е част от ритуала на
храненето и употребата на алкохол.
Подходящите думи, отправени към
присъстващите на трапезата, превръщат
храненето в празник за душата. Храненето
и пиенето без тост, без добре подбрани
думи, произнесени от част или от всички
присъстващи на трапезата, е като песен
без музика, като картина без цветове,
като хляб без сол.
Има народи, които са издигнали в
култ умението да се общува по време
на хранене, както и умението да се
произнасят тостове. Тъкмо в културата на
такива народи може да се намерят
тостове, които са пример за словесна
еквилибристика и изтънчен език. Спомнете
си например тостовете, произнасяни от
героите в английския филм „Четири сватби и едно погребение". Но тези
трапезни речи са и пример за това, че не е
необходимо тостовете да се заучават
дословно. Те трябва да бъдат
оригинални. Не е нужно да повтаряме това,
което са казали други хора, дори ако то ни
е направило силно впечатление с
изяществото си и с неочаквания логически
обрат. Трябва да мислим сами и да
използваме познатите ни вече тостове
като модел за формулиране на пожелания
към приятелите, домакините, близките,
с които сме на една трапеза.
За корицата и за форзаца са използвани
репродукции на гравюри от фонда на библиотеката
на Училището по документално наследство в Париж.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
