Рачо Стоянов живее в българската литература преди всичко като автор на забележителната драма „Майстори". И това донякъде е справедливо, защото измежду малкото публикувани негови творби пиесата е истинско чудо на словото и сцената. Но е време Рачо Стоянов да бъде измерен в целия му ръст и величие на драматург и белетрист и съобразно непубликуваното му творчество. То е далеч по-обемно (а може би и по-значимо?) от познатото и известното. Скромен като човек и прекалено взискателен като писател, Рачо Стоянов работи дълго и упорито над своите произведения и не ги публикува, преди да е напълно убеден в тяхната художествена значимост. Скромността и прецизността обаче ощетяват литературата, защото тя не получава няколко повести и цял роман (недовършен), които вероятно биха я тласнали по друг път. В непубликуваните повести и в романа (както и в „Майстори" и „Майка Магдалина", разбира се) Рачо Стоянов бележи нови тенденции и изразява новия тип герой, появил се в обществото с разпада на Йовковия хармоничен и колективистичен свят.
Героят на Рачо Стоянов е наистина нов и непознат в българската литература. Той е по особен начин недоволен от живота и по особен начин ощетен от него - странник, който иска още и още, но когато го получи, не е щастлив и доволен…
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
