„Когато двама критици се срещнат, често има поне
три мнения“ – гласи едно твърдение, включено в тези
текстове. Така е и при нас. Само дето е възможно
мненията да се окажат доста повече. И нищо чудно.
Става дума за над две десетилетия, в които,
гледайки театър и мислейки чрез него, сме имали ясно
фокусиран център: Димитър Гочев.
Гочев не е само и просто извънредно театрално
събитие. Той не е само „един от най-важните немски
режисьори“, както пише в немската Уикипедия. Не и
само име, чието споменаване в Германия спонтанно
изпъва ръцете на театралите по кантовете (това
не е метафора). Гочев е скандал във всички смисли на
думата: в театъра и извън него. Социален и
екзистенциален скандал. Радикална антропология,
воюваща срещу лойта, най-вече в умовете и душите.
Разтърсващ в дълбочина театъра. Радикално отношение
към мястото му в живота на човека.
Търсене на сценичната форма под радикалния натиск на текста и
съществуването на модерния човек. Винаги
започване от нулата в търсеното на театър, мислещ човека
с утопиите му. Гочев бе призван да не (си) дава покой.
Някъде между живота в България и първо Източна, после обединена Германия, между Балканите и Централна Европа, между утопията и посткапитализма, Димитър Гочев създаваше своя театър. В ничията земя на сцената бе намерил своята земя и там живееше, там ваеше своя свят. Тръгна си направо оттам. В началото на новия сезон през 2013 г. Неочаквано.
Dimiter Gotscheff бе на фокус и от България от началото на 90-те години. Когато си говорихме за пристрастието и интензивността, с които е удържан този фокус, констатирахме не без изненада, че ние – всеки от своята камбанария – може би най-системно и аналитично сме следили театралния му път в Германия, както и твърде редките му гастроли в България. Става дума за 28 текста. Така възникна идеята за тази книга. Трябва да има памет, казваше Митко.
Към книгата, като безплатно приложение е включен диск с филма "Хомо луденс".
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|