Книгата на Биляна Курташева изследва отношението между правенето на антологии и формирането на канона на българската литература, отговаряйки на въпросите:Как изглежда българската литература и формирането на канона й през призмата на нейните антологии? Кои са „антологийните прагове“ и има ли „война на антологиите“? Кога подборът и представянето на автори и текстове в „сборни книги“ е индивидуален артистичен жест и кога фокусира властови енергии на Държавата и Академията? Кои пишещи жени (не) са допуснати там? Доколко преводните антологии са „канон за износ“?
В центъра на изследването са класически образци на П. П. Славейков, Г. Милев, Ив. Радославов, наред с малко познати сборници от типа „Вечеринки и утра“, тематични, паметни, войнишки и др. Една антологийна история на българската литература от възрожденския блян по антология до първите ОФ сборници след 1944 г., четени през актуалния теоретически опит днес.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
