Този четвърти том, или поне първата му част, е естествено продължение на първите три тома „Запомнете Пловдив“. Става дума за обобщение на събирани повече от 20 години спомени за хора, улици, махали. Периметърът е на запад от Главната: Гьол бахча, Триъгълника, около „Иван Вазов“, „Велико Търново“, „Руски“. Сред разказвачите сега се включват Незабравка от „Велико Търново“, Димитър Симидчиев – Семката и още много стари филибелии, доверили своите спомени на автора. Възкресяват се образите на стотици незабравими пловдивчани – от големия лекар професор Андреев до съдържателя на легендарната кръчма „Тихия кът“ бай Пешо Папукчиев. От Аврам Литман до Мильо, разбира се.
Втората част, озаглавена „В търсене на изгубения пловдивски вкус“, също се занимава със спомени и с описания на живота в едновремешния Пловдив, но тук целта е по-ясна: да се разкаже за пловдивските кулинарни традиции, които просто ги няма вече. За изгубения пловдивски вкус. Оказва се, че Пловдив – „най-старият европейски град“, както го величаем, няма нито едно заведение, където човек може да заведе своя гост, пожелал да открие пловдивския вкус. Нямаме нито един ресторант с история. Става дума не само за „рецептите на баба“, а за култура, за уважение към традициите, за бизнес – ако щете.
Та авторът събира зрънце по зрънце спомени за стари кръчми, стари рецепти, стари табиети. С надеждата, че някой ще прочете тези редове и ще каже: „Чакайте, какво направихме? Че ние обезличихме този град...“.
И ще запретне ръкави, за да промени нещата. Използвайки „Запомнете Пловдив (4)“ за наръчник...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|