Надявам се, че този мой различен нее само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да осъзная нещое си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "ОТКЪДЕ ИДВАМ"...
Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че...". Дано наистина е така. /Станка Пенчева/
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
