Фототипно издание
Букурещкият мирен договор от 1913 година донесе на
българите от Южна Добруджа, Вардарска и Егейска Македония
най-жестокото и най-варварското робстбо през цялата ни
история. Най-варварското робство, защото "православните"
сърби, гърци и румънци още преди подписването на договора
подложиха на най-жесток геноцид българите в окупираните
територии. Геноцид, пред който петвековното турско робство
изглеждаше като детска забавачница, защото нашите съседи,
православни християни", веднага затвориха всички български
училища, читалища, митрополии, църкви и манастири.
Говоренето на български език стана углавно престъпление и
българчетата в училищата започнаха да учат сръбски, гръцки
и румънски езици с нови "учителски" похвати и методи - главно
бой без мярка, с юмруци, ритници, тояги и всякакви други
подръчни средства, попаднали в ръцете на озверелите чужди
учители - асимилатори.
Това кърваво "християнско" робство над съотечествениците
ни бе главната причина България да се присъедини към Централните сили в Първата световна
война. Защото само те, Централните сили, обещаваха освобождението на поробените българи
и приобщаването им към майката Родина.
Водена от тази национално патриотична идея, нашата армия показа чудеса от храброст
и блестящи примери във военното изкуство. Българските полкове и дивизии, Водени от
изключително талантливи офицери и генерали, смаяха света със своите подвизи срещу далеч по-
многобройните, по-добре въоръжените и отлично снабдявани войски на Тройното съглашение.
Един от най-епичните моменти, един от най-героичните подвизи на доблестните български
войници и офицери, сътворени през Първата световна война е Дойранската епопея. Българските
воини от Девета Плевенска дивизия, добре подготвени и изкусно ръководени от прославения
генерал Владимир Вазов, дадоха безброй уроци по бойно майсторство на прехвалените съюзени
френски, английски, руски, гръцки и сръбски войски. И точно тези уроци бяха една от причините
"миротворците" от Париж да бъдат толкова жестоки, нагли и арогантни при подписването
на Ньойския договор с България. Защото именно Дойранската епопея на Плевенската дивизия
удължи с поне още една година Първата световна война.
А тези уроци по военно изкуство, героизъм и саможертва са описани по превъзходен начин от
бележития военен историк и държавник генерал Никола Недев (тогава майор от дивизията
в прочутата му Книга "Дойранската епопея".
В книгата си генерал Недев разказва много увлекателно за всички епизоди от епопеята и
посочва имената на загиналите за Родината, за свободата на поробените си братя български
войници и офицери заедно с много снимки, които илюстрират ежедневието, героизма и величието
на нашите войници.
Сигурни сме, че издаването на тази книга ще възкреси спомените за славните подвизи на
българската армия, ще засили гордостта и самочувствието на всеки българин и ще издигне
най-величествения паметник в сърцата и душите на всички българи, потомци на дойранските
герои.
За да се знае надлъж и нашир какви деди и бащи сме имали и за да следваме техния пример за
опазване честта и свободата на милото ни отечество България.
Никола Григоров
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
