В тази книга – като в тъмница –
са затворени моите стихотворения.
„Душата ми се избави като птица
от капана на ловци…“
Слушам техните песнопения
и се мъча да пея с тях.
Но сега ли случи да онемея?
Аз, който довчера възторжено пях,
днес не мога да пея.
Днес коленича пред своите горди чеда,
които избраха страданието пред позора.
Едно е да пееш на свобода,
а друго – да пееш в затвора,
където войници стоманени,
послушни, жестоки и глупави
устите разбиват с камъни,
коленете трошат с чукове.
Моите думи мълчат – мъченици –
там, в ореола на християнското житие,
или тук, в кадифените белезници
на едно натежало от доноси досие.
Всяко време по свой маниер дописва
многотомната книга на човешкия срам.
Садистични мъчения и убийства
се редуват с изтънчени мерзости там.
И животът прилича на подаяние.
Но се радваме ние, превиваме врат
и живеем с трогателно послушание
в резервàта на тоя свят.
И добре че са думите – нашето изкупление!
Колко думи спасих и колко предадох от страх…
Коленича разкаян пред своите стихотворения –
те са моята съвест и моят грях.
Душата им се избави в завèтния час –
чувам ангелска песен и ангелски плач.
Но къде ще намеря спасение аз?
Аз – едновременно родител и палач!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
