Прахът на времето е покривал хилядолетия съществуването на древните цивилизации, които Провидението изважда от небитието, за да заговори за себе си, за да разкаже за онова, пред величието на което днес онемяваме. Историци, пътешественици и археолози разказват за него. Но колкото по дълбоко навлизаме в историята на човечеството, толкова по ясно долавяме преходността и тленността на всичко земно. Усещането ни за вечност чрез спомена в паметта на поколенията се сблъсква със собствената ни битийна ограниченост.
Навуходоносор, мислителят, поетът, гениален архитект и смел стратег, довежда своя град-държава Вавилон до неподозирани висини. Той завладява околните страни и събира данъци и трибути от тях.
Културата, науката и търговията процъфтяват. Вавилон се развива до ниво на метрополия, Всемирен град. Навуходоносор се наслаждава на властта си и се възродява. Върху собственото си тяло той трябва да изпита, че само този е велик, който победи сам себе си. Неговото семейство, което започна с една любовна история - ще издържи ли на това натоварване? Как се развиват децата му? И какво ще излезе от приятелството с еврейския военнопленник Даниел?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
