Трийсетте разказа в този сборник ни потапят в едно параноично и перверзно ежедневие в един насилнически, лиричен, абсурден, понякога зловещ свят. На места погледът на автора е циничен, показва ни такива каквито сме - прямо и без задръжки. Хуморът му е горчив, естествено бликащ от ситуации, с които всеки от нас се сблъсква. Разказите на Монзò за същината на нещата провокират неусетна усмивка на лицето, докато ни карат да се замисляме, и с иронията си ободряват. Те нареждат своя автор сред големите на кратката проза, а критиката го поставя редом с Кафка, Борхес и Рабле.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
