Когато Бог ме посети
дотолкова невинен бях,
че нямах даже и мечти;
че той дошъл е не разбрах.
Затънал в рунести овце,
треви нагазил до гърди,
по-чер от циганче в лице,
обиди срещах и беди
с коравината на комат.
В земята впит като дърво,
макар и беден - бях богат.
И не помислях за какво.
Дали ме дявол издуши,
дошъл от близката гора,
прости ми, Боже, но реших,
че като Тебе ще творя.
Години много от тогаз...
И де не скитах, де не бях.
И все Го търся до несвяст,
за да изкупя Онзи грях.
Не съм какъвто бях преди.
И сам на себе си несвой,
все чакам да ме посети.
Ала не идва вече Той.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
