Опитът с времето се променя: битието за нас вече не е постоянно, а го възприемаме като чиста проява на преминаване.
С фотографията, киното, телевизията, нашата епоха е поле на призраците. Съществата не само минават, те преминават отново, те могат да се завръщат.
Следователно минувачът във времето е нашият съвременник: излекуван от носталгията по вечността и от обещанията на историята, той усеща „прелетността" на битието. В книгата си Силвиан Агасински ни предлага етика на мимолетното, която е много необходима в наши дни.
Медийното време налага своя ритъм върху социалния и политическия живот: демокрацията не бива да съжалява за старите форми, а да се преопредели, съобразявайки се с медиите, независимо че ще запази правото си на търпение.
Във вихъра на отнасящото ни напред движение възниква и въпросът какво се нуждае от време и какво заслужава да продължи да съществува.
Силвиан Агасински е философ и преподава социални - науки в „Екол дьо от етюд" в Париж. Издала е пет книги, сред които "Критика на егоцентризма" (1996), "Политика на половете"(1998) и др.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
