В „Моята история“ бившият капитан на английския национален отбор е болезнено откровен. Стивън не се притеснява да разкаже за морето от сълзи след онова злокобно подхлъзване в двубоя с „Челси“, което на практика лиши „Ливърпул“ от така жадуваната шампионска титла. За силната му привързаност и възхищение не само от детските му местни герои, но и от негови съотборници като Фернандо Торес и Луис Суарес, акостирали на „Анфийлд“ от съвсем различни светове. Джерард не скрива дори момента на ярост, когато бил готов да зашлеви шикалкавещия мениджър Брендън Роджърс...
„Моята история“ дава поредния отговор защо клуб като „Ливърпул“, който не е стъпвал на шампионския връх в Англия повече от 25 години, все така устоява на отровните бури и подмолните игри в комерсиализиралия се до неприемлива циничност Цар Футбол и не може да бъде засенчен от силните на деня. Признанията на Джерард идват в момент, в който най-популярният спорт и неговите ръководители се тресат от може би най-крупните скандали в своята история. Но въпреки тях там, край реката Мърси, все още пеят с цяло гърло, че дори когато мечтите са разбити ... „Вие никога няма да останете сами!“.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
