Тази книга, ако я оприличим на река, е образувана от два притока. И тяхната вода са думите.
Първият приток - това са моите впечатления от книги и авторите им, с които сме от една и съща духовна група. Греят имената на велики творци и други, чието приятелство е най-голямото богатство в живота ми.
Вторият приток изразява отношенията на творчески личности, всеотдайно посветени на Словото, към литературните ми опити. И в двата случая духовното родство е озарено от звездната мисъл, изказана от Наполеон: "Думите са всичко".
Защо военният гений не достига до това прозрение? Ето един от възможните отговори:
Защото Словото е светлина, която може да пробива вековните пластове на времето. В неговите молекули се съдържа ферментът на безсмъртието. И навярно това е най-съкровената утеха за преходния човек.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
