Книга от поредицата „ЖИВОТ, ПОСВЕТЕН НА НАУКАТА“
Без това да е озвучено директно, тази книга е родена от вътрешната авторова драма между искрената убеденост в правомерността на материалистическото обяснение на историята и основно социалната интерпретация на личността на човека и съвършено искрената убеденост в антропологическия дефицит на марксическата парадигма. Без да поставя специален акцент, тази книга носи посланието, че са обединими и увереността, че човекът е „ансамбъл от обществени отношения“, и неудовлетвореността от факта, че формулата за обществените отношения носи хегелианските си родилни петна и свежда човека до неговия дух. До безтелесността на този общ дух.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
