Главно място в книгата заема един активно обсъждан в творчеството на Мартин Хайдегер през 20-те години на ХХ в., но така и останал недостатъчно прояснен тематичен кръг. „Всекидневие” и „всекидневност” са натоварени с различни, често пъти противоречиви конотации в структурата на Битие и време, но са непренебрежим конституент на философската интрига и път, който отвежда в сърцевината на ранното Хайдегерово мислене. Настоящото изследване обаче се интересува не толкова от ролята на категорията всекидневност за разбиране на Хайдегеровия opus magnum, колкото от едно само загатнато в него измерение на всекидневността – което се разглежда под рубриката „индиферентна всекидневност”, – и от възможностите, които то разкрива за преобръщане на самото мислене за всекидневие в съвременната социология. Основна линия в монографията проследява „срещата” на Хайдегер с двама автори, оставили значима следа в социологическите занимания с всекидневие през ХХ век – Алфред Шютц и Харолд Гарфинкъл. Става дума не за действително състоял се диалог, а за мисловен експеримент, който сблъсква феноменологията на фактичността с феноменологията на всекидневния живот на Шютц и с Гарфинкъловата етнометодология на безсмъртното обичайно общество. Този експеримент се опитва да установи възможни гранични зони на локална езикова „размяна”, очертавайки един вид „креолски” ефект от кръстосването на трите мисловни стилистики.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
