Скандалът е може би най-точният ключ към успеха на Еткинд. Щом сам го сочи в думите за себе си. Но с какво е скандален той, в какъв смисъл е скандален? „Еросът на невъзможното" може да ни даде добър отговор на този въпрос.
Тази книга е опасна! Не се шегувам. Тя смесва с такава лекота пикантното на биографиите със сериозното на идеите, че може ли да ни заблуди колко прости са нещата, да ни подведе да мислим, че историята на идеите е пряко свързана с биографиите на творците. Тук е първата скандальозност на Еткиндовия подход. Но тя може да бъде отчетена като голям плюс, дори като своеобразна новост. Освен това книгата е свидетелство, че голямата ерудиция може и да не пречи на четивността.
Книги като „Еросът на невъзможното" заиграват с Жанра на „историите на прочутите хора", онзи подвид на биографията, в който се разказва за живота на странни, неординерни личности, живота на личностите с визии и мании.
Въпросът може да се постави и другояче. Ако четейки Еткинд, решите, че известните творци са били болни хора, причината ще е във вашия слаб ангел. Еткинд не прави такива изводи...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
