Едно по-подробно хроникиране и инвентаризиране на деавтономизираното литературно поле в Народна република България ще ни убеди какво централно място в събитийното му възпроизводство заемат т. нар. случаи. Tова са онези произшествия в литературата, около които се състоява интензивно струпване на мнения „за” или „против”, реакции на критиката и на властта, активиране на цензурата и на тайната полиция, мероприятия на Съюза на българските писатели и партийната организация към него, понякога – явна или скрита намеса на самия комунистически вожд, циркулиране на слухове и анекдоти, сложен избор пред автора, чието произведение е предизвикало реакциите, и т.н.
Обикновено случаите в НРБ-литературата се конструират около произведения, около автори и издания, около отделни литературно-политически казуси. Най-известните са Случаят „Тютюн“, Случаят „Люти чушки“, Случаят „Солженицин“, Случаят „Лице“… Но само те ли? Вече се заговори за Случая със „Спомен за страха“/„Стихове“ от Константин Павлов, за Случая „Бележник“ (стихосбирката на Стефан Гечев от 1967 г.), за Случая „Колкото синапеното зърно“ на Николай Кънчев (1968), за Случая с романа „Покривът“ от Георги Марков, за два случая, свързани с името на Иван Динков – „На юг от живота“ (претопена стихосбирка от 1967 г.) и „Хляб от трохи“ (повестта от 1970/1971 г.). Инвентаризацията на всички случаи предстои.
Пламен Дойнов е роден на 10.04.1969 г. в Разград. Завършва история и културология в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор на книгите с поезия "Вик на мълнии" (1991), "Post festum" (1992), "Любовникът и Маестрото" (1993), "Висящите градини на България" (1997), "Мистификации" (1999; 2000), "Истински истории" (2000), "Кафепоеми" (2003; 2005). "Кафепоеми" е преведена във Франция (2006) и Унгария (2007). Автор на литературнокритическата книга "Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000-2003" (2004) и на двутомното изследване "Българската поезия в края на ХХ век" (2007). Един от авторите-съставители (съвместно с Б. Пенчев, Г. Господинов и Й. Ефтимов) на сборниците "Българска христоматия" (1995) и "Българска антология" (1998). Основател на авторския литературен театър (АЛТ), който до края на ХХ век играе следните по-важни спектакли: "Тела и текстове" (1992), "Смъртта на кръга "Мисъл" (1994), "Живи и мъртви в българската поезия" (1996), "Резерватът Висящите градини на България" (1997), "Как ехото заглъхва" (1998). Автор на пиесите "Една добра жена в една лоша зима", "Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом", "Къщата на Иван", "Гласовете на другите". За тях е отличен с наградите "Иван Радоев" (2001) и "Аскеер" (2006). Съставител на над 15 сборника и антологии с научна и художествена литература, между които "Академични дискусии" (2004), "1956" (2007), "Възрожденска поезия" (2007), "1907" (2008), "Имена на любовта. От Ана до Яна" (2008, съвместно с Й. Ефтимов) и др. Редактор във в. "Литературен вестник" (от 1993 г.). Доктор по теория и история на литературата. Преподавател в Нов български университет.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
