На 15 март 1884 г. Лев Толстой пише в дневника си: „Трябва да създам за себе си кръг от четива: Епиктет, Марк Аврелий, Лаодзъ, Буда, Паскал, Новия завет. Това е необходимо и за всички хора.” После се заема да събира „мъдрост за всеки ден”, изречена от най-великите мислители на всички времена: съкровищница от крилати фрази за смисъла на живота много преди понятието да навлезе в културния ни речник. Година по-късно той споделя със своя сътрудник: „Знам, че получаваме голяма вътрешна сила, спокойствие и щастие от общуването с такива велики мислители като Сократ, Епиктет, Арнолд, Паркър. Те ни говорят за най-важното за човека, за смисъла на живота и добродетелността... Иска ми се да създам книга... в която да разкажа на хората за живота им и как е добре да живеят.”
През следващите седемнайсет години Толстой събира тези мъдри мисли. През 1902 г., когато вече наближава осемдесетте, се разболява тежко и изправен пред смъртта, най-сетне сяда да пише книгата с работно заглавие „Мъдрост за всеки ден”. След като изпраща ръкописа на издателя, възкликва в дневника си: „Усетих, че достигам големи духовни и нравствени висоти благодарение на това, че общувам с най-достойните и мъдри мъже, чийто книги прочетох и чийто мисли събрах в своя кръг от четива.”
Първото издание на книгата излиза със заглавието „Мисли на мъдри хора”, а малко след това се появява и второ преработено и обогатено издание – „Календар на мъдростта”, където са включени и стотици мисли на самия Толстой.
В нашето издание сме се постарали да обединим най-ценното от двете книги и да представим подобаващо томовете, които Лев Толстой е смятал за своя най-значим принос към човечеството и за най-важното дело от последните години на живота си.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
