Второто издание е разширено с писмата на Псевдо-Дионисий и има
по-различен характер заради индексите, които ще бъдат най-полезни за
специалистите. Разширена е и библиографията на изследванията върху
Ареопагитския корпус, а приложената глава върху Псевдо-Дионисий, написана
от Дж. Шелдън-Уилямс в авторитетното Кеймбриджско издание
„Късноантичната и ранносредновековната философия“, дава добър пример за
систематичен обзор. „Подобно на кападокийците Псевдо-Дионисий твърди, че
не е новатор, но предава традицията, която той представя като християнска.
Всъщност тази традиция произлиза от християнски и езически извори.
Единственият достоверен източник, който той назовава, е Светото писание,
като е явно задължен на кападокийците и може би явно на александрийците;
езическите извори са прикрити било като част от „неписаната традиция“, било
под името на неговия учител „Йеротей“ – възможна фикция, създадена, за да се
отдаде техният авторитет на някой, когото той представлява като свързан с
апостолите.“
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
