Етикети за обхванатите в този сборник произведения - дал Господ: лека поезия, трапезни песнички, нонсенс - поезия на безсмислицата (с двамата колоси - Лиър и Каръл), хули срещу Авторитета, пародии, черен и пикантен хумор, епитафии и епиграми, псевдобалади и закачки.
Пише се за всичко. Г. Х. Валинс например изследва феномена "телефон ", заемайки стила на класиците. Други нагазват в любовта и брака, политиката и изкуството, съсипват се красиви митове. А как възприемате като тема особеностите на английския правопис? Жалко, че резултатите в този случай са абсолютно непреводими. Или невероятната размяна на ролите при нонсенса - вместо обичайната схема тип "смислов скелет - формираща плът " стихът се крепи на педантичния размер и точната рима, около които витае аморфен ореол от семантични фрагменти. Нещо като съвременното абстрактно изкуство.
Хронологията не е важна в този налудничав карнавал. Стига да не се носи дъх на мухъл, стига погледът да е остър и акупунктурата - ефикасна. Смехът е универсален. Може би затова повечето антологии на поетичния хумор се съставят по тематичен принцип. Темите, така или иначе, са едни и същи - въпросите, на които с все по-голям успех не можем да си отговорим. Освен с помощта на Смеха. Как ще стане тая работа ли? Ами прочетете книгата…
Надали ще ви помогне при решаването на битовия въпрос, но освен него съществуват и други: основни философийски, екзистенционални, национални, изметодологически, интерполови, парламантарни. Вярно, че днес мислим повече за шилешко, отколкото за Шилер, но човек не може да живее само с хляб и латиноамерикански сериали! Пише го в Библията! За която също не е доказано дали не е хумор, макар и твърде поетичен.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|