По правило прозата на Вазов се опира съвсем непосредствено върху личните наблюдения и спомени на писателя, видяното и чутото, изживяното и изстраданото. Между художествено пресъздадения спомен и родената от спомен художествена фикция тук често трудно може да се прокара точна граница. Откровено мемоарните текстове от типа на „Неотдавна" или „Първите дни на свободата" обикновено са обозначени направо като „спомен" (или „възпоминание"). Но и произведения, писани със съзнанието, че се създава художествена творба, повествователят неведнъж преминава от ролята на автор демиург, който сътворява един фикционален свят ,тук и сега", към ролята на мемоарист, който свидетелства и дава оценки за една реално съществувала някога действителност (както в повестта ,Немили-недраги"), или на публицист, който отправя своите призиви към съвременността (както е в разказа „Тъмен герой"). Вазовото повествование най-често разполага своите фикционални постройки на фона на действителни исторически събития, обществено-политически факти и социално-битови реалии. Хронотопът на действието има реални и най-често направо указани географски и исторически координати. С една дума, достоверност и условност, документалност и фикция във Вазовата белетристика се преплитат в характерното художествено единство, намерило многообразни форми на изява.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
