Монографията изследва три основни проблема в руската външна политика, които я определят като имперска и са част от отговора на въпроса за нарастващото самочувствие на Русия. През XVIII в. Петербург влиза в голямата европейска политика и трайно се ориентира към Балканите, за да стане основен външен фактор в живота на Османската империя. Православието се превръща в политическа идея и държавна политика, чийто израз са руските претенции за покровителство на православните поданици на султана. Империята увеличава територията си, а необходимостта от колонизиране на пустеещите земи е възможност за допълнително обвързване с балканските народи. Съществена роля в руското напредване на юг е отредена за руските консулства в Османската империя и Средиземноморието. Те са свързани и с политиката за покровителство на православните, и с преселването на балкански християни в пределите на Русия. Трите проблема разкриват интересите на Русия и възможностите й за влияние в османските владения, като доказват целенасочена и динамична политика.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
