„Изгубеният" е книга - загадка, при която напрежението и неизвестният изход ни държат в плен до последната страница. Тя може да бъде прочетена и като мелодраматичната история на една майка, осъдена вечно да търси първородния си син.
Или като притча за немското разделение след Втората световна война, за дългогодишния копнеж по обединение и за мъчително осъзнатата загуба на чувството за семейна (или национална) общност, която времето изгражда по-надеждно, отколкото съвместната история и език.
Срещу тази изгубена общност са безсилни институциите, защото поколенията, загинали или прекършени от войната и нейните последици, са загубени завинаги. Безсилни са и прочутите добродетели на по-старата генерация: неистовото трудолюбие и упоритост в битката с житейските изпитания, фанатичното неприемане на загубата.
Вкопчването в минали притежания може наистина да превърне една загуба в гибелна не само за едно семейство, но и за цял народ. И тази истина, подсказана ни от Трайхел, като че ли е особено актуална за българския народ, при който през първата половина на XX век опитите да се върнат изгубените земи води до нови загуби.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
